ГОСТЕНКА
СЪНЯТ, Е ПОРТАТА ЕДНИЧКА, ПРЕЗ КОЯТО
УМРЕЛИТЕ ПРИ ЖИВИТЕ ДОХОЖДАТ.
ТИ ВЛИЗАШ И ДО МЕНЕ СЯДАШ БАВНО.
АЗ ПРЪСТЕНА С ЛЯВАТА РЪКА ПРИКРИВАМ.
СЕДИШ С УСМИВКА ВЪРХУ УСТНИТЕ: ТИ ЗНАЕШ.
НЕ, НЕ, ТОВА И ДРУГОТО НЕ НИ РАЗДЕЛЯТ,
НИЙ ПАК СМЕ ЗАЕДНО И СИ ГОВОРИМ.
АХ, КАК Е СЛАДОСТНО ТОВА, И ТЪЖНО!
НО ИЗВЕДНЪЖ, НАВЪН ЗАСЛУШАНА, ТИ СТАВАШ
И МЪЛКОМ ТРЪГВАШ, КАКТО В МИНАЛИТЕ НОЩИ.
НЕ СИ ОТИВАЙ! ДЕН, НЕ МЕ СЪБУЖДАЙ ОЩЕ!
1974
Атанас Далчев
Няма коментари :
Публикуване на коментар