ПРЕДАДОХА МЕ ВЕРНИТЕ МИ КУЧЕТА.
А ТВОЯТ СТРАХ ОСТАНА СПОТАЕН,
В ОЧАКВАНЕ НА НЕЩО ДА СЕ СЛУЧИ.
ЛЮЛЯХА МЕ КОСМИЧНИ ВЕТРОВЕ.
НЕ МИ ОСТАНА ВРЕМЕ ДА ИЗПЛАЧА.
ОТИДОХА СИ КРОТКИТЕ МЪЖЕ -
ТАМ НЯКЪДЕ, ВЪВ „ЗОНАТА НА ЗДРАЧА".
ОТДАВНА СЪМ РАЗПЪНАТА НА ДВЕ.
ОТГОРЕ МРЪСЕН НОМЕР МИ СКРОИХА.
РОДИХА МИ СЕ ЛОШИ СТИХОВЕ.
НО ХУБАВИ ДЕЦА МИ СЕ РОДИХА.
СЕГА СЪМ ПО-МОМИЧЕ ОТ ПРЕДИ.
ОТ МОЕТО МОМИЧЕ - ПО-МОМИЧЕ.
ЗАЩОТО ТЕБЕ ТОЛКОЗ ТЕ БОЛИ,
ЧЕ БЕЗ ДА МЕ РАЗБИРАШ МЕ ОБИЧАШ.
Камелия Кондова
