МУЗА ПРОКЛЕТНИЦА
ТОТАЛНО МУЗАТА МЕ РАЗЛЮБИ.
ЗА МЕН ИЗОБЩО НЕ Й ПУКА.
НЕ ИСКА ВРЕМЕТО СИ С МЕН ДА ГУБИ -
ДА СЕ ОПРАВЯ КАКТО ЩЕ МОРУКА.
В ДЕН, КОЙТО, КАКТО БИВОЛ СЕ ТЪТРУЗИ,
ЕДВА НЕ ОТЛЕТЯХ ПРИ СВЕТИ ПЕТЪР.
ПОМОГНАХА СЪС СКАЛПЕЛИ ХИРУРЗИ
И ТОЗИ ПЪТ ДА МИНА НЯКАК МЕТЪР.
НО И СЛЕД ОХКАЩАТА БЕЛОТИЯ
ОТНОВО МУЗАТА МИ СЕ НЕ ВЕСНА.
ИЗГЛЕЖДА, ХОЙКА СИ НА ПОРАЗИЯ -
КОЙ ЗНАЕ НАКЪДЕ ЛИ СЕ ЗАПЛЕСНА.
ПРЕДИ ПОНЕ ВЪВ ДНИТЕ НА СТРАДАНИЕ
КРАЙ МЕН КАТО ШЕТАРКА СЕ ВЪРТЕШЕ.
С ВИСОКА ДОЗА СТИХОИЗЛИЯНИЕ
КУРАЖ МИ ДАВАШЕ И МЕ ТЕШЕШЕ.
СЕГА ПРОКЛЕТНИЦАТА СЕ НЕ МЯРКА.
КИПЯ КАТО ДЖЕЗВЕ ОТ ВЪЗМУЩЕНИЕ.
ДА РАЗБЕРЕ, ЧЕ ЩЕ Й ВЗЕМА МЯРКАТА -
СТЪКМИХ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ.
НО СЯКАШ ЧУВАМ: „СТИГА МИ СЕ СВЯТКА!
ВИЖ ТЕЛЕСАТА СИ ИЗПОСТАЛЕЛИ.
ДОТОЛКОВА ЛИ НЕ ЗАГРЯВАШ, ДЯТКА,
ЧЕ ТВОЙТА МЯРКА ВЕЧЕ СА Я ВЗЕЛИ?"
Александър Миланов
