РОЗА

ИДЕ КЪСНИЯТ ВЯТЪР - ИВАН НИКОЛОВ

Иде  късният  вятър  и  шума  се  стели,

и  в  нощта  самотува  безпътна  звезда...

Колко  дълго  един  срещу  друг  сме  вървели

така,  както  се  среща  вода  с  вода!

Тя  не  помни  каква  е,  не  пита  отде  е,

а  върти  сухи  сламки  и  сухи  треви,

саможертвено  бърза  в  едно  да  се  слее,

бие  гребен  и  бистра  нататък  върви.

Тържество  на  безумството,  блясък  на  риска,

уязвимо  нехайство  и  щастлив  произвол...

тя  се  радва  на  себе  си,  в  пръски  се  плиска

и  дъгата  е  нейния  чист  ореол.

Тя  не  може  да  спре,  отминава  надолу

и  оставя  пясъка  мокра  следа...

Избери  си  сега  едно  камъче  голо

там,  където  е  текла  висока  вода!
 

Иван  Николов

ПЛОВДИВ