О, МАЙКО МОЯ, РОДИНО МИЛА,
ЗАЩО ТЪЙ ЖАЛНО, ТЪЙ МИЛНО ПЛАЧЕШ?
ГАРВАНЕ, И ТИ, ПТИЦО ПРОКЛЕТА,
НА ЧИЙ ГРОБ ТАМ ТЪЙ ГРОЗНО ГРАЧЕШ?
ОХ, ЗНАЯ, ЗНАЯ, ТИ ПЛАЧЕШ, МАЙКО,
ЗАТУЙ, ЧЕ ТИ СИ ЧЕРНА РОБИНЯ,
ЗАТУЙ, ЧЕ ТВОЯТ СВЕЩЕН ГЛАС, МАЙКО,
Е ГЛАС БЕЗ ПОМОЩ, ГЛАС В ПУСТИНЯ.
ПЛАЧИ! ТАМ БЛИЗО КРАЙ ГРАД СОФИЯ
СТЪРЧИ, АЗ ВИДЯХ, ЧЕРНО БЕСИЛО,
И ТВОЙ ЕДИН СИН, БЪЛГАРИЙО,
ВИСИ НА НЕГО СЪС СТРАШНА СИЛА.
ГАРВАНЪТ ГРАЧИ ГРОЗНО, ЗЛОВЕЩО,
ПСЕТА И ВЪЛЦИ ВИЯТ В ПОЛЯТА,
СТАРЦИ СЕ МОЛЯТ БОГУ ГОРЕЩО,
ЖЕНИТЕ ПЛАЧАТ, ПИЩЯТ ДЕЦАТА.
ЗИМАТА ПЕЕ СВОЙТА ЗЛА ПЕСЕН.
ВИХРОВЕ ГОНЯТ ТРЪНИ В ПОЛЕТО,
И СТУД, И МРАЗ, И ПЛАЧ БЕЗ НАДЕЖДА -
НАВЯВАТ НА ТЕБ СКРЪБ НА СЪРЦЕТО.
ХРИСТО БОТЕВ
Публикувано от Ambroziia
Няма коментари :
Публикуване на коментар